София

София е град с искрящо бъдеще - бълбукащата с живот българска столица, която още не иска да се раздели напълно със старите си привички, докато западното, модерно ърбън настроение става все по-осезаемо.

Драматично опасана от Балкана на север и Витоша планина на юг, София се разполага в открито поле на 550 м (1804 фута) над морското равнище в западната част на България. Еклектиката между хаотичността на града и чудесата на природата я правят интригуващо място за пътешествия, а храната за сетивата е по-обилна и по-екзотична от повечето западноевропейски столици.

Инфраструктурата и пътищата се подобряват с все по-бързи и осезаеми темпове. Изобилието от бутикови хотели и новите  метролинии бързо карат западните пътешественици да се почувстват комфортно.

Разбира се, комунистическото влияние все още витае из улиците, а сравнително краткото действие на режима от 1945г до 1989г  продължава да е ясно доловимо в нео-Сталинистката архитектура. Независимо от това, повечето по-големи туристически атракции на София датират от преди този период. Сгради като православния храм „Св. Александър Невски“, Софийската синагога и Баня Баши джамията подсещат за мултикултурното минало, а средновековната Боянска църква на Витоша планина, чиито стенописи са включени в световното културно наследство на ЮНЕСКО, задължително трябва да се посети.

Местните и жители балансират между руската небрежност и средиземноморската гордост и продължават да бъдат пазители на онези части от завещаното им наследство, които са наистина ценни. Българският език и кирилицата все още са преобладаващи и устояват на туристическия натиск за интернационализация. Английският език все още не се говори така масово извън ресторантите, магазините, хотелите и нощните заведения.

 

Пострена в края на 19ти век, църквата „Света Неделя“ е прекият наследник на няколко по-малки църкви от Средновековието и е разположена точно над кръстопътя на древна Сердика. През 1925 г. бива почти разрушена от бомбен атентат към цар Борис III. 200 души загиват, докато реалната мишена е спасена. Иконостасите със запазените красиви дърворезби датират от 1865 г, а стенописите са добавени по-късно през 1976 г

Семинарията е построена през 1923г  и оттогова до днес е активен център за разпространение на религиозното познание

Боянската църква е средновековна православна църква, разположена в покрайнините на София. Заради уникалните си стенописи през 1979 г. тя е добавена към списъка с културното наследство на ЮНЕСКО

Пловдив

Със своите арт галерии, криволичещи калдаръмени улици и бохемски кафенета, Пловдив не отстъпва на София по културни забележителности и е сериозен съперник за нощния живот. Оживеният и пъстър дух защитава честта му на универститетски град. Като по-малък и и не чак толкова забързан като бизнес ориентираната столица, Пловдив освен това е страхотен за разходки.

Уникалният чар на Пловдив се крие в стария град, до голяма степен възстановен до изгледа му от средата на 19ти век. Той е изпъстрен с къщи-музеи с неповторима атмосфера и арт галерии, а уличните занаятчии и артисти - за разлика от събратята си в повечето европейски стари градове – все още живеят и работят там. Пространството може да се похвали с тракийски, римски, византийски и старобългарски старини, най-впечатляващата от които е римският амфитеатър – най-добре запазеният на Балканите, който все още се използва за представления и конценрти.

Модерният център на Пловдив е разположен на южния бряг на река Марица, а негов символ и притегателен център е шопинг улицата „Княз Александър“, която минава покрай Античния стадион и се изкачва до страхотен площад с бликащ фонтан. Близкият парк Цар Симеоновата градина е най-обичаното местенце за разходки и почивка. Кафенетата и баровете са осеяли целия Пловдив, но най-високата концентрация на популярни места е квартал Капана, в северозападната част на Стария град.Точно като Рим, Пловдив има седем хълма (наричани „тепета“). Един от тях бива разрушен от комунистическия режим, а четири са наистина впечатляващи: Небет тепе с тракийските си крепостни останки над Стария град, Сахат тепе и неговата часовникова кула, Бунарджика („Хълма на Освободителите“) на запад, и Джендем тепе (Младежкия хълм) на югоизток.

Пловдив винаги е бил един от най-богатите и космополитни градове в България.

Античният театър в Пловдив (на латински: Teatrum Trimontense) e един от най-добре запазените древни театри в света. Построен по времето на първия римски император Траян (98-117 пр. Хр.), той може да побере между 5000 и 7000 зрители и все още активно се използва за културни мероприятия.

Турското име на Джумая джамия е Hüdavendigâr Camii или Cuma Camii. Разположена е в центъра на Пловдив и е построена през 1363–1364 на мястото на катедралната църква Света Петка Търновска след превземането на Пловдив от османската войска.

Архитектурният резерват Старинен Пловдив е добре запазен комплекс. В рамките на сравнително малко пространство туристите могат да се разходят из различни исторически епохи, да видят старинни сгради, адаптирани към модерния начин на живот и да усетят духа на града от периода на Възраждането